Среща разговор с чешкия писател Мартин Данеш се проведе в НДК в рамките на Софийския панаир на книгата. 

В разговора участваха литературният критик Емил Басат, преводачът Добромир Григоров, Ана Кацарова - преводач на разговора и писателят Мартин Данеш. Те представиха новия роман на автора „Прекършените думи“.

Мартин Данеш обясни, че не е искал предварително да види въпросите за срещата, защото единствените, които го правят, са политиците, за да измислят лъжливи отговори. На него много му личало, когато лъже, затова не искал да го прави.

„Аз съм публицист и журналист и по-голяма част от живота си съм работил като журналист в различни чешки издания. Мога да кажа, че съвсем случай станах журналист, защото когато бях на 5 години и половина отидох при родителите си и и съвсем тържествено им заявих: Мамо, тате, аз ще стана писател. Обаче на 6-7 години промених мечтата си и реших, че ще стана ватман или ще събирам боклук. Чак в тийнейджърските си години се замислих какво да уча. И когато реших, че ще стана писател, се замислих какво училище да си избера“, разказа Данеш. И допълни, че тъй като нямало специалност, която да отговоря на мечтата му, избрал да учи журналистика.

„Журналистиката сама ме намери. Образец за мен беше Карел Полачек, който казвал, че не е репортер и журналист, защото иска да бъде писател. Аз не искам да се сравнявам с Карл Полачек, но също не съм искал да съм журналист на терен. Така че изоставих работата на журналист и вече пиша само колонки в едно издание в качеството си на писател“, разказа Данеш. 

Той допълни, че е писател на чешки и френски. Освен това е преводач. Книгите, които пише на единия език, не ги превежда на другия.  Единственото изключение е книгата „Прекършените думи“, която е написана и на двата езика. „Аз съм единственият, който превежда книгите на Полачек на френски език. До момента съм превел три негови романа“, каза той. Карел Чапек и Милан Кундера също е превеждал на френски.

„Темата за Холокоста беше направо травма за мен. Никога не съм си мислил, че мога да пиша на подобна тема“, каза той. И допълни: „Но тъй като си избрах като фигура Карл Полачек, тази тема е много свързана с него, няма как да минем без нея. Пишейки за Карел Полачек, беше неизбежно да пиша за Холокоста“. Авторът обясни, че книгата била посрещната много топло в Чехия. Получил и ценен коментар - че книгата е написана така, все едно Карел Полачек му я е диктувал.

Мартин Данеш каза, че книгата е писана паралелно на двата езика. Всеки от редакторите в Чехия и Франция предложил различни корекции, но той отказал предложенията им, за да бъдат идентични двете версии. „Буквално се борих като лъв за това“, обясни той. На финала чешкият вариант има четири глави, а френският - пет, защото го цензурирали.

Българското издание е с пет глави, отбеляза преводачът Добромир Григоров.